Голям бий станал по южните стускове на Енихан  и Чел тепе при сежашната махала Чифлика и Равна поляна.Укрепени по високите върхове, родопци храбро се биели.А жителите от селището в Иноглово, познаващи най-добре околностите, бранели височините и проходите.Жените и децата носели храна, вода и припаси.Сражението стигнало своя разгар на третия ден.И двете страни дали много убити и ранени.
Едно предание говори, че безстрашен иногловец на име Ангел се преоблякъл като турски войник, влязъл в шатрата на Енихан и го убил.Храбрият Ангел бил посечен на Ангелова каба, която се намира в подножието на върх Свобода!На чело на османските войски застанал Саръ баба.Сражението подължило.По височините на Чил тепи оставил костите си и Чило войвода, та върхът добил неговото име.На третия ден при свечеряване българите били принудени да прекратят боя.През ноща те се изтеглили през Имарет дере (Хайдушки поляни) на Момина вода, където ги подкрепили новодошли доброволци от Смоланско, Рупчовско и Чепеларе. Османските войски овладели Каракулас, Енихан (Свобода) , Тузлата, Чил тепа (Преспа) и се спуснали в селището в Иноглово, което ограбили и изгорили, а старци, жени и деца най-безмилостно избили.Някои от жителите му избягали и се приютили в гъстата и непроходима гора под сегашната хижа Преспа, която била запалина и добила имито Горялата фойна.Бежанци се укрили и в други околни гори.
За юнашкото държане и непреклонния дух на българите от Иноглово има много легенди и предания.Според едно от тях Вълчо войвода, след като прявил нечувана храброст в боя при Чил тепе и след изгарянето на селището образувал чета от двадесетина смелчаци, изгубили дом и семейство, които не давали мир и спокойствие на завоевателите.Четата на Вълчо войвода дълги години бранила родопското население от поробителите Но войводата позастарял , а и хайдушкият живот му дотегнал, та се настанил в малкото тогава с. Върбина, което селяните започнали да наричат Вълчево!И до днес във Върбина има извор, който се нарича Вълчовица.